Художник

Срещнах художник с добра душа, но изрича само

мили и сладки слова. От тях трябва да се пази всяка

жена, защото сладката дума е в сърцето игла. Творецът

омайва със своите платна, но често акварелните багри

стават графика зла.

Така и мен прелъсти с едно чудно платно и забравих,

че съществува навънка света и може да има някакво

зло. Имаше изписани жени, но до една - бяха те сами.

А мъжете – като богове, но в простора слънцето

залязваше с позлатени криле.

Обеща и мен да нарисува някой ден, но още в нощта

оказа се с мен блажен. Цялата ме изрисува с устни,

с пръсти нежни и очи. Картината направи някак чудна

и магична, а за фон остави от утрото лъчи. И последната

погрешна щриха с усмивка заличи.

След тази нощ събуди се отново в мене муза за поема,

щастлива бях и от картина нощна упоена. Пламна пак

една искра в очите потъмнели и в дъга превърнаха се

петната черно-бели… Художник, нощ вълшебна, думи мили

и след всичко, най-накрая, поруменяха пак страните сиви.