5 may 2007, 21:00

Художник

  Poesía
1.1K 0 9
Художник

Застанал пак пред тъжната картина
на недовършения си живот,
рисува младия художник свойте чувства -
свойта вяра, мъка и любов...
Взел в ръка боите пъстроцветни,
влага обич той във всеки цвят...
И вплита свойте чувства мимолетни -
рисува развълнуван своя свят.
И ето ги любимите очи
на обичана, бленувана жена,
скрили в своите ресници
на художника едничката мечта.
На фона светъл, чак копринен,
вплел е твореца своите копнежи.
Там някъде в безкрайното съзнание
пуснало е щастието свойте мрежи.
По млечно белите и чисти небеса
рисува пак с надежда щрих след щрих,
че мрази той до дъно белите платна,
от където из под вежди гледа го живота.
Че какво като родил се е неук,
но с четка и бои в ръката!
За да облече във цвят той всеки звук,
с нюанси цветни да рисува красотата!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Рашева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...