5 мая 2007 г., 21:00

Художник

1.1K 0 9
Художник

Застанал пак пред тъжната картина
на недовършения си живот,
рисува младия художник свойте чувства -
свойта вяра, мъка и любов...
Взел в ръка боите пъстроцветни,
влага обич той във всеки цвят...
И вплита свойте чувства мимолетни -
рисува развълнуван своя свят.
И ето ги любимите очи
на обичана, бленувана жена,
скрили в своите ресници
на художника едничката мечта.
На фона светъл, чак копринен,
вплел е твореца своите копнежи.
Там някъде в безкрайното съзнание
пуснало е щастието свойте мрежи.
По млечно белите и чисти небеса
рисува пак с надежда щрих след щрих,
че мрази той до дъно белите платна,
от където из под вежди гледа го живота.
Че какво като родил се е неук,
но с четка и бои в ръката!
За да облече във цвят той всеки звук,
с нюанси цветни да рисува красотата!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Рашева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...