25 ene 2017, 0:21

Художнико

  Poesía » Otra
576 1 4

С цвета на болката рисуваш,

със полусенките на дните.

Не се свениш, не се преструваш...

Не виждат никого очите,

 

когато сам си пред платното –

шепти то, нещо ти говори...

Палитрата, като живота,

е носталгична и минорна.

 

До теб са само бесовете

на всички минали любови.

Кръвта ти свети като цвете,

и всички спомени са  нови.

 

С тях демоните укротяваш,

във  всеки щрих отваряш рана.

Картините на нас оставяш –

една тъга недоразбрана..

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...