25 ene 2017, 0:21

Художнико 

  Poesía » Otra
385 1 4

С цвета на болката рисуваш,

със полусенките на дните.

Не се свениш, не се преструваш...

Не виждат никого очите,

 

когато сам си пред платното –

шепти то, нещо ти говори...

Палитрата, като живота,

е носталгична и минорна.

 

До теб са само бесовете

на всички минали любови.

Кръвта ти свети като цвете,

и всички спомени са  нови.

 

С тях демоните укротяваш,

във  всеки щрих отваряш рана.

Картините на нас оставяш –

една тъга недоразбрана..

 

 

 

 

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??