laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
25.01.2017 г., 0:21 ч.

Художнико 

  Поезия » Друга
423 1 4

С цвета на болката рисуваш,

със полусенките на дните.

Не се свениш, не се преструваш...

Не виждат никого очите,

 

когато сам си пред платното –

шепти то, нещо ти говори...

Палитрата, като живота,

е носталгична и минорна.

 

До теб са само бесовете

на всички минали любови.

Кръвта ти свети като цвете,

и всички спомени са  нови.

 

С тях демоните укротяваш,

във  всеки щрих отваряш рана.

Картините на нас оставяш –

една тъга недоразбрана..

 

 

 

 

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??