Художнико
С цвета на болката рисуваш,
със полусенките на дните.
Не се свениш, не се преструваш...
Не виждат никого очите,
когато сам си пред платното –
шепти то, нещо ти говори...
Палитрата, като живота,
е носталгична и минорна.
До теб са само бесовете
на всички минали любови.
Кръвта ти свети като цвете,
и всички спомени са нови.
С тях демоните укротяваш,
във всеки щрих отваряш рана.
Картините на нас оставяш –
една тъга недоразбрана..
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
