Художникът

13 dic 2017, 12:25

Poesía

170 1 3

Художникът ме гледаше сърдито,

намръщен кимна със глава

и без дори да ме попита

надзърна в моята душа,

под миглите извити скрита.

Потънах ýстремно назад,

в най-тъмното дълбоко на очите.

За миг издигнах леден град

и пуснах вятъра да скита

по пустия, назъбен бряг.

Усмихна се творецът зло

и с четката замахна като с брадва.

Посипаха се лед, метал, стъкло

и маската разбита падна.

Отдолу плисна светлина,

под четката умела залудува

и днес по белите платна

отключена кръвта ми плува.

26.09.1995

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.