Художникът
Художникът ме гледаше сърдито,
намръщен кимна със глава
и без дори да ме попита
надзърна в моята душа,
под миглите извити скрита.
Потънах ýстремно назад,
в най-тъмното дълбоко на очите.
За миг издигнах леден град
и пуснах вятъра да скита
по пустия, назъбен бряг.
Усмихна се творецът зло
и с четката замахна като с брадва.
Посипаха се лед, метал, стъкло
и маската разбита падна.
Отдолу плисна светлина,
под четката умела залудува
и днес по белите платна
отключена кръвта ми плува.
26.09.1995
© Мария Димитрова All rights reserved.
