6 dic 2007, 10:15

Хумористично за най-големия мъжки страх

1.6K 0 7

Топла стая в луксозен хотел.
Бели зависки и мъж, поглед свел.
До него хубава дама лежи
и в ръцете си чанта държи.

Остави таз чанта, мишле,
и ела тук в мойте ръце.
Искам да те любя, както аз си знам.
И дамата отдаде се без задръжки и без свян.
Мъжът бе притеснен, това му личеше,
след толкова ласки още нищо не стърчеше.
Дамата нежно го успокояваше
и със сладки разкази го забавляваше.

Скъпи, не се толкоз кахъри,
а тази чанта смело отвори.
В нея съм приготвила луди неща,
които спасяват мъжа от срама.
Смело джезвето ти извади
и където трябва го надени.
Готово, всичко веч е наред.
Давай смело отново напред.
Ето, вече всичко се получи.
Дамата доволна от това, което се случи.
Да са живи и здрави чанти и джезвета,
че помагат те на момента.
Следващия път ще ги захвърлят
и в секс без атрибути ще се хвърлят.
Ще има силно земетресение
и никакво хумористично стихотворение.


P.S. Джезве - домакински уред, който се ползва и от мъже в нужда. Част от мъжкия атрибут се слага вътре, а останалата се привързва към дръжката.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лусиа Попова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...