Хвърчило
което ти изпусна,
повика вятъра и се усмихна
на пъстротата,
на деня,
на новото начало,
на песните на птиците,
полетели в небесата
след опашката от слънчевите ласки
и буйните коси на вятъра!...
Прекрасен ден изтърколи се зад баира,
за сбогом ми помаха
с опашка от хвърчило-слънце,
целуна го, погали го,
оправи кичурите
дето вятърът му даде
и пусна пак връвчицата...
...със свободата го зарадва!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Калина Костова Todos los derechos reservados
