Sep 2, 2007, 12:09 PM

Хвърчило

  Poetry
1.4K 0 3
СЛЪНЦЕТО, пое играта с хвърчилото,
което ти изпусна,
повика вятъра и се усмихна
на пъстротата,
на деня,
на новото начало,
на песните на птиците,
полетели в небесата
след опашката от слънчевите ласки
и буйните коси на вятъра!...
Прекрасен ден изтърколи се зад баира,
за сбогом ми помаха
с опашка от хвърчило-слънце,
целуна го, погали го,
оправи кичурите
дето вятърът му даде
и пусна пак връвчицата...
...със свободата го зарадва!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калина Костова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...