Хвърчило
което ти изпусна,
повика вятъра и се усмихна
на пъстротата,
на деня,
на новото начало,
на песните на птиците,
полетели в небесата
след опашката от слънчевите ласки
и буйните коси на вятъра!...
Прекрасен ден изтърколи се зад баира,
за сбогом ми помаха
с опашка от хвърчило-слънце,
целуна го, погали го,
оправи кичурите
дето вятърът му даде
и пусна пак връвчицата...
...със свободата го зарадва!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Калина Костова Все права защищены
