Hякой ден
Поривите мои луди болно време победи,
посреднощ копнеж ме буди, да е както и преди.
Имах стих и знаех песен. Пишех думите ѝ аз,
вярвах, че в света чудесен има място и за нас.
Този град ми се присмива. От смеха му ме боли
и в прозорците му жива грее болката. Дали,
ако тръгна късно нощем ще намеря своя път?
Чака ли ме нейде още моят град? Дали цъфтят,
в бели снегове липите? А Балканът все не спи?
Вятър луд и любопитен, който шапка не търпи,
чака ли ме и объркан пита птиците за мен?
Триста чизми ще изтъркам, но ще стигна някой ден...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
