Patrizzia (Надежда Ангелова)
2054 18120
5 ene 2023, 11:11

Hякой ден 

  Poesía » Filosófica
156 2 3

Поривите мои луди болно време победи,
посреднощ копнеж ме буди, да е както и преди.
Имах стих и знаех песен. Пишех думите ѝ аз,
вярвах, че в света чудесен има място и за нас.

Този град ми се присмива. От смеха му ме боли
и в прозорците му жива грее болката. Дали,
ако тръгна късно нощем ще намеря своя път?
Чака ли ме нейде още моят град? Дали цъфтят,

в бели снегове липите? А Балканът все не спи?
Вятър луд и любопитен, който шапка не търпи,
чака ли ме и объркан пита птиците за мен?
Триста чизми ще изтъркам, но ще стигна някой ден...

 

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • От тази кожа - в другата... Благодаря ви!
  • Как времето отсява значимото
    и как към него прибавя непреходна стойност.
    Поздрави! Успех!
  • Ще стигнеш, Наде. Градът, в който си направил първите крачки, винаги ще те привлича, винаги ще те вика и ще те посрещне.
Propuestas
: ??:??