Поривите мои луди болно време победи,
посреднощ копнеж ме буди, да е както и преди.
Имах стих и знаех песен. Пишех думите ѝ аз,
вярвах, че в света чудесен има място и за нас.
Този град ми се присмива. От смеха му ме боли
и в прозорците му жива грее болката. Дали,
ако тръгна късно нощем ще намеря своя път?
Чака ли ме нейде още моят град? Дали цъфтят,
в бели снегове липите? А Балканът все не спи?
Вятър луд и любопитен, който шапка не търпи,
чака ли ме и объркан пита птиците за мен?
Триста чизми ще изтъркам, но ще стигна някой ден...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up