4 feb 2011, 0:49

Хълм зад стъкло 

  Poesía » Otra
757 0 13

Днес поглеждам към стария хълм,

който виждам едва през прозореца.

Колко близо и колко далеч

през прозорци се гледам със хората.

През стъклото изглеждат едни,

а отвъд, знам, са други - неистински

и от зли чувства слепи за истината.

Те са груби и смешни, и глупави,

аз не мога да бъда от тях.

Аз съм хълмът, тъй син и далечен,

който гледат и те през прозорците.

Но отвъд съм красива и истинска,

нежна, мила, сериозна и мислеща.

Аз съм просто красива! Прозоречна,

не прозрачна, а просто затворена.

Може би съм от синьо простора

или просто все споря със хората.

Но едва ли днес някой ме вижда.

 

 

30.01.2011г.

 

© Ангелина Кънчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??