4.02.2011 г., 0:49 ч.

Хълм зад стъкло 

  Поезия » Друга
755 0 13

Днес поглеждам към стария хълм,

който виждам едва през прозореца.

Колко близо и колко далеч

през прозорци се гледам със хората.

През стъклото изглеждат едни,

а отвъд, знам, са други - неистински

и от зли чувства слепи за истината.

Те са груби и смешни, и глупави,

аз не мога да бъда от тях.

Аз съм хълмът, тъй син и далечен,

който гледат и те през прозорците.

Но отвъд съм красива и истинска,

нежна, мила, сериозна и мислеща.

Аз съм просто красива! Прозоречна,

не прозрачна, а просто затворена.

Може би съм от синьо простора

или просто все споря със хората.

Но едва ли днес някой ме вижда.

 

 

30.01.2011г.

 

© Ангелина Кънчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??