Хълм зад стъкло
Днес поглеждам към стария хълм,
който виждам едва през прозореца.
Колко близо и колко далеч
през прозорци се гледам със хората.
През стъклото изглеждат едни,
а отвъд, знам, са други - неистински
и от зли чувства слепи за истината.
Те са груби и смешни, и глупави,
аз не мога да бъда от тях.
Аз съм хълмът, тъй син и далечен,
който гледат и те през прозорците.
Но отвъд съм красива и истинска,
нежна, мила, сериозна и мислеща.
Аз съм просто красива! Прозоречна,
не прозрачна, а просто затворена.
Може би съм от синьо простора
или просто все споря със хората.
Но едва ли днес някой ме вижда.
30.01.2011г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангелина Кънчева Всички права запазени
Мисля, че тогава се занимавах точно с Далчев, явно личи (blush) 
