И аз от твоята пролет си отивам,
като последен капещ цвят,
лъчите ми не топлят вече
прекрасният ти нежен свят.
Не мога нищо да ти кажа,
живея само в мисълта.
Една желана и безкрайна
пътека, водеща във далечина.
Поне последно усмихни се,
не се сърди, че има хора зли,
такива винаги ще има,
но мен след мен ще търсиш ти. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse