И аз от твоята пролет си отивам
- И аз от твоята пролет си отивам,
като последен капещ цвят,
лъчите ми не топлят вече
прекрасният ти нежен свят.
Не мога нищо да ти кажа,
живея само в мисълта.
Една желана и безкрайна
пътека, водеща във далечина.
Поне последно усмихни се,
не се сърди, че има хора зли,
такива винаги ще има,
но мен след мен ще търсиш ти.
Мен вятърът ще ме довява,
дъждът ще бъде с моите очи,
дори когато много те боли,
в очите ми, в съня си погледни.
Там само ще ме видиш да те чакам.
В съня ти тих ще идвам аз.
Ще бъда себе си, а после ще си тръгна,
но вече няма да съм аз.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
