30 dic 2011, 17:38

И аз - за пролетта

  Poesía » Otra
600 0 2

Аз престанах да питам дали ме обича
тази зима, та не ще да си ходи.
Във отприщените реки чувствата ми потичат,
пълноводни в стопенитe спомени.

И отдъхвам си, като виждам, че вече закичват
мартенички във разлистващите се клони.
И се чувствам почти като мечките във Белица -
тъй свободна и толкова пролетна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво.
  • Мила Поли, вярвай в пролетта и всичко пролетно. Такъв мил човек като тебе трябва да трепти от обич.Весело посрещане на Новата година.Желая на теб и твоето семейство много хубави мигове и здраве.Да се сбъднат всички твой мечти.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...