Dec 30, 2011, 5:38 PM

И аз - за пролетта

  Poetry » Other
601 0 2

Аз престанах да питам дали ме обича
тази зима, та не ще да си ходи.
Във отприщените реки чувствата ми потичат,
пълноводни в стопенитe спомени.

И отдъхвам си, като виждам, че вече закичват
мартенички във разлистващите се клони.
И се чувствам почти като мечките във Белица -
тъй свободна и толкова пролетна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубаво.
  • Мила Поли, вярвай в пролетта и всичко пролетно. Такъв мил човек като тебе трябва да трепти от обич.Весело посрещане на Новата година.Желая на теб и твоето семейство много хубави мигове и здраве.Да се сбъднат всички твой мечти.

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...