И беше тя окъпана в звезди -
нощта - в сребро и блясък.
И чувството до нас седи.
Следи оставя с гръм и трясък.
Бурно, диво и невинно,
бушува, белези оставя,
а душите ни така наивни,
збравят, ах, за съвестта забравят.
Та може ли в такава нощ...
Ах, "беше тя в звезди и блясък",
когато всяко чувство е разкош,
следи оставя с гръм и трясък. ...