И Бездната се прероди в Безкрая...
Откъсна се една Въздишка тиха,
две мътни перли проследиха я лениво,
поде я Вятърът и затанцува,
отнасяйки поредната Надежда свидна.
Умът блуждаеше, отказвайки да смята,
Духът нехаеше щом всичко се проваляше.
Единствено Сърцето негодуваше
и с влага перлите безспир заливаше.
Душата се пробуди и подскочи,
и към Въздишката я Повеят насочи.
Догони я и заедно се сляха, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse