Nov 25, 2008, 6:28 PM

И Бездната се прероди в Безкрая ...

Poetry » Philosophical

657 0 0

И Бездната се прероди в Безкрая...

Откъсна се една Въздишка тиха,
две мътни перли проследиха я лениво,
поде я Вятърът и затанцува,
отнасяйки поредната Надежда свидна.

Умът блуждаеше, отказвайки да смята,
Духът нехаеше щом всичко се проваляше.
Единствено Сърцето негодуваше
и с влага перлите безспир заливаше.

Душата се пробуди и подскочи,
и към Въздишката я Повеят насочи.
Догони я и заедно се сляха,
и Бездната се прероди в Безкрая...

25.11.2008 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0