6 ago 2006, 11:02

и бяха различни..

  Poesía
1.2K 0 9
арахни изкусни
те тъчеха
прозрачни одежди от думи
и в тях се обличаха
и бяха различни
дали защото не се възгордяха
или богинята на разума им прости
но ги остави да живеят
някъде в някакви техни си висини
и световете измислени се редуваха
и облечени в думите се рисувахме
и навсякъде те откривах
и няма значение,
че реален не съществуваш
аз го мога
да те виждам и чувам..

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© И.Маркова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да!Пишеш удивително и не зная дали трябва изобщо да го казвам.Аз също обичам да те чета,чета...много обичам!А относно Арахна - има някаква такава шивашка фирма,та натам са насочени гугъл погледите.Бъди щастлива!Хенри
  • Прекрасно е , Илона! Обичам да те чета!
  • аз също не обичам точките и запетаите...и главните букви
  • Злати, оскъдно ми е времето за да ти пиша коментари, но чета стиховете ти, пишеш добре и се радвам когато ме коментираш!!Дано през септември имам повече време и тогава ще коментирам повече хора тук.
    Благодарностите ми към всички които прочетоха, коментирали или не коментирали и харесали или не харесали този текст.
  • към Жоржи -
    не, не можах.
    писането без пунктуация за мен си има своя смисъл
    просто не ме чети, ако те дразни липсата на такава.
    като бонус освен без точки и запетайки пиша и с малки букви.

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...