Скована длан. Статични мисли.
Транс във бяла безконечност.
Прозрение до безсъзнание.
Все по-усилваща се болка.
Досадно празно отчаяние.
Във ъгъла на мрачна стая
красива, бяла пеперуда
трепти в очакване,
безмълвно плаче
за нечия душа.
Гореща е свещта, а огъня я пари.
Но светлината прекалено силно
привлича белите крила
със трепетно докосване...
И бялото красиво изгоря!
© Цвети Пеева Todos los derechos reservados
Тука спор няма как да се образува
В действителност с хора, като вас, наоколо, няма как човек да не се опита поне, да бъде малко по-добър, малко по-ведър, а защо не и малко по-красив...
Благодаря на всички за търпението и подкрепата.