25 nov 2007, 0:25

И бялото красиво изгоря!

  Poesía
1.1K 0 11
 

Скована длан. Статични мисли.

Транс във бяла безконечност.

Прозрение до безсъзнание.

Все по-усилваща се болка.

Досадно празно отчаяние.

 

Във ъгъла на мрачна стая

красива, бяла пеперуда

трепти в очакване,

безмълвно плаче

за нечия душа.

 

Гореща е свещта, а огъня я пари.

Но светлината прекалено силно

привлича белите крила

със трепетно докосване...

И бялото красиво изгоря!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвети Пеева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Вале, ми че то аз съм си прекрасничка всякак
    Тука спор няма как да се образува
    В действителност с хора, като вас, наоколо, няма как човек да не се опита поне, да бъде малко по-добър, малко по-ведър, а защо не и малко по-красив...
    Благодаря на всички за търпението и подкрепата.
  • Много болка , много тъга...
    Защо , прекрасна Цвети...Та
    ти си толкова лъчезарна! С много обич.
  • Привлича светлината смъртоносно
    и бялото красиво изгоря.
    Чета те и стихът ти ме докосна.
    Чета те.Няма да се уморя.
    Не бъде тъжна!Наперена си по-хубава!
    Браво!!!
  • Мислих да не коментирам...но..ОГРОМНА болка и тъга носи стихът ти...Иска ми се да е "актьорско изпълнение"...Поздрави, Цвети!!!
  • Гореща е свещта, а огъня я пари.

    Но светлината прекалено силно

    привлича белите крила

    със трепетно докосване...

    Е, те, това...НАИСТИНА Е ТРЕПЕТНО ДОКОСВАНЕТО!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...