25 nov 2007, 0:25

И бялото красиво изгоря!

  Poesía
1.1K 0 11
 

Скована длан. Статични мисли.

Транс във бяла безконечност.

Прозрение до безсъзнание.

Все по-усилваща се болка.

Досадно празно отчаяние.

 

Във ъгъла на мрачна стая

красива, бяла пеперуда

трепти в очакване,

безмълвно плаче

за нечия душа.

 

Гореща е свещта, а огъня я пари.

Но светлината прекалено силно

привлича белите крила

със трепетно докосване...

И бялото красиво изгоря!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвети Пеева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Вале, ми че то аз съм си прекрасничка всякак
    Тука спор няма как да се образува
    В действителност с хора, като вас, наоколо, няма как човек да не се опита поне, да бъде малко по-добър, малко по-ведър, а защо не и малко по-красив...
    Благодаря на всички за търпението и подкрепата.
  • Много болка , много тъга...
    Защо , прекрасна Цвети...Та
    ти си толкова лъчезарна! С много обич.
  • Привлича светлината смъртоносно
    и бялото красиво изгоря.
    Чета те и стихът ти ме докосна.
    Чета те.Няма да се уморя.
    Не бъде тъжна!Наперена си по-хубава!
    Браво!!!
  • Мислих да не коментирам...но..ОГРОМНА болка и тъга носи стихът ти...Иска ми се да е "актьорско изпълнение"...Поздрави, Цвети!!!
  • Гореща е свещта, а огъня я пари.

    Но светлината прекалено силно

    привлича белите крила

    със трепетно докосване...

    Е, те, това...НАИСТИНА Е ТРЕПЕТНО ДОКОСВАНЕТО!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...