25.11.2007 г., 0:25

И бялото красиво изгоря!

1.1K 0 11
 

Скована длан. Статични мисли.

Транс във бяла безконечност.

Прозрение до безсъзнание.

Все по-усилваща се болка.

Досадно празно отчаяние.

 

Във ъгъла на мрачна стая

красива, бяла пеперуда

трепти в очакване,

безмълвно плаче

за нечия душа.

 

Гореща е свещта, а огъня я пари.

Но светлината прекалено силно

привлича белите крила

със трепетно докосване...

И бялото красиво изгоря!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвети Пеева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Вале, ми че то аз съм си прекрасничка всякак
    Тука спор няма как да се образува
    В действителност с хора, като вас, наоколо, няма как човек да не се опита поне, да бъде малко по-добър, малко по-ведър, а защо не и малко по-красив...
    Благодаря на всички за търпението и подкрепата.
  • Много болка , много тъга...
    Защо , прекрасна Цвети...Та
    ти си толкова лъчезарна! С много обич.
  • Привлича светлината смъртоносно
    и бялото красиво изгоря.
    Чета те и стихът ти ме докосна.
    Чета те.Няма да се уморя.
    Не бъде тъжна!Наперена си по-хубава!
    Браво!!!
  • Мислих да не коментирам...но..ОГРОМНА болка и тъга носи стихът ти...Иска ми се да е "актьорско изпълнение"...Поздрави, Цвети!!!
  • Гореща е свещта, а огъня я пари.

    Но светлината прекалено силно

    привлича белите крила

    със трепетно докосване...

    Е, те, това...НАИСТИНА Е ТРЕПЕТНО ДОКОСВАНЕТО!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...