И бялото красиво изгоря!
Скована длан. Статични мисли.
Транс във бяла безконечност.
Прозрение до безсъзнание.
Все по-усилваща се болка.
Досадно празно отчаяние.
Във ъгъла на мрачна стая
красива, бяла пеперуда
трепти в очакване,
безмълвно плаче
за нечия душа.
Гореща е свещта, а огъня я пари.
Но светлината прекалено силно
привлича белите крила
със трепетно докосване...
И бялото красиво изгоря!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвети Пеева Всички права запазени
