25.11.2007 г., 0:25

И бялото красиво изгоря!

1.1K 0 11
 

Скована длан. Статични мисли.

Транс във бяла безконечност.

Прозрение до безсъзнание.

Все по-усилваща се болка.

Досадно празно отчаяние.

 

Във ъгъла на мрачна стая

красива, бяла пеперуда

трепти в очакване,

безмълвно плаче

за нечия душа.

 

Гореща е свещта, а огъня я пари.

Но светлината прекалено силно

привлича белите крила

със трепетно докосване...

И бялото красиво изгоря!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвети Пеева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Вале, ми че то аз съм си прекрасничка всякак
    Тука спор няма как да се образува
    В действителност с хора, като вас, наоколо, няма как човек да не се опита поне, да бъде малко по-добър, малко по-ведър, а защо не и малко по-красив...
    Благодаря на всички за търпението и подкрепата.
  • Много болка , много тъга...
    Защо , прекрасна Цвети...Та
    ти си толкова лъчезарна! С много обич.
  • Привлича светлината смъртоносно
    и бялото красиво изгоря.
    Чета те и стихът ти ме докосна.
    Чета те.Няма да се уморя.
    Не бъде тъжна!Наперена си по-хубава!
    Браво!!!
  • Мислих да не коментирам...но..ОГРОМНА болка и тъга носи стихът ти...Иска ми се да е "актьорско изпълнение"...Поздрави, Цвети!!!
  • Гореща е свещта, а огъня я пари.

    Но светлината прекалено силно

    привлича белите крила

    със трепетно докосване...

    Е, те, това...НАИСТИНА Е ТРЕПЕТНО ДОКОСВАНЕТО!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...