arina-rus (Арина)
77 362
5 sept 2010, 20:36

... и чудо не успях да сътворя 

  Poesía
1129 1 7

... и чудо не успях да сътворя

 

Пустиня е душата ти. Пустиня!

Безплодна, суха и себична...

През нея писано бе да премина

по пътя на разплатата кармична.

Сеяч пустинен в пясъчни бразди,

със огън слънцето да ме залива,

а нощем под безмълвните звезди

от студ скована да заспивам;

да пръскам в пясъците семена:

Любов, Доверие и Нежност,

да чакам да покълнат в пустошта,

поливайки ги с капчици Надежда...

От взиране в браздите ослепях.

Градината във пясъка мираж е.

И чудо да направя не успях...

Пустинята цветя не ражда!

...

 

Днес сухият пустинен вятър

във мене всичко пресушава,

потъвам бавно в купчините пясък,

във кактус се превръщам,

                                     ... но оставам.

И впивам корени дълбоко

за капка обич, за да оцелея,

желана или не... едничко цвете

в душата ти - пустиня - да живее.

 

© Арина Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Все пак чудо е , че си останала с тази душа пустиня....Бъди дори и кактус,но...БЪДИ!Харесах!
  • "Пустиня е душата ти. Пустиня!
    Безплодна, суха и себична...
    През нея писано бе да премина
    по пътя на разплатата кармична."

  • Сътворила си чудото - стихът ти е точно това!
    А чудесата рано или късно биват откривани...
    Браво!

  • Благодаря ви Любо, Нямам Незнам, Борис и Тодор, че споделихте с мен!
  • Впечатляващо! Двете части на стихото са в перфектно отношение едно към друго и като съдържание и като форма. Поздрав за авторката!
  • Създала си оазис от чувства, Арина! Аз го открих, поспрях... и пих!
  • Това си е чудо...Поздрав удоволствие е да те чета!!!Топлинка!!!
Propuestas
: ??:??