... и чудо не успях да сътворя
... и чудо не успях да сътворя
Пустиня е душата ти. Пустиня!
Безплодна, суха и себична...
През нея писано бе да премина
по пътя на разплатата кармична.
Сеяч пустинен в пясъчни бразди,
със огън слънцето да ме залива,
а нощем под безмълвните звезди
от студ скована да заспивам;
да пръскам в пясъците семена:
Любов, Доверие и Нежност,
да чакам да покълнат в пустошта,
поливайки ги с капчици Надежда...
От взиране в браздите ослепях.
Градината във пясъка мираж е.
И чудо да направя не успях...
Пустинята цветя не ражда!
...
Днес сухият пустинен вятър
във мене всичко пресушава,
потъвам бавно в купчините пясък,
във кактус се превръщам,
... но оставам.
И впивам корени дълбоко
за капка обич, за да оцелея,
желана или не... едничко цвете
в душата ти - пустиня - да живее.
© Арина All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Все пак чудо е , че си останала с тази душа пустиня....Бъди дори и кактус,но...БЪДИ!Харесах!
-
"Пустиня е душата ти. Пустиня!
Безплодна, суха и себична...
През нея писано бе да премина
по пътя на разплатата кармична."
-
Сътворила си чудото - стихът ти е точно това!
А чудесата рано или късно биват откривани...
Браво!
-
Благодаря ви Любо, Нямам Незнам, Борис и Тодор, че споделихте с мен!
-
Впечатляващо! Двете части на стихото са в перфектно отношение едно към друго и като съдържание и като форма. Поздрав за авторката!
-
Създала си оазис от чувства, Арина! Аз го открих, поспрях... и пих!
-
Това си е чудо...Поздрав удоволствие е да те чета!!!Топлинка!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
