И да останеш
736
0
1
Нахлуват в клетките ми чувства луди,
когато искам, но не си до мен.
Душата ми се в тревога буди
на утрото под изгрева студен.
И часовете ми остават празни.
Нелепи дните си край мен вървят,
а искам всичко свято да запазя,
да бъдеш малко слънце в моя свят.
И нежността ти да ме упоява,
дори когато всичко отлети…
Ръката ти с ласка да ме сгрява,
да си останеш пристан за мечти!
За да те имам предана до края
и да останеш до самата смърт –
единственият начин да узная,
че съществува обич на светът.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентин Миленов Todos los derechos reservados
