Нахлуват в клетките ми чувства луди,

когато искам, но не си до мен.

Душата ми се в тревога буди

на утрото под изгрева студен.

И часовете ми остават празни.

Нелепи дните си край мен вървят,

а искам всичко свято да запазя,

да бъдеш малко слънце в моя свят.

И нежността ти да ме упоява,

дори когато всичко отлети…

Ръката ти с ласка да ме сгрява,

да си останеш пристан за мечти!

За да те имам предана до края

и да останеш до самата смърт –

единственият начин да узная,

че съществува обич на светът.