13 feb 2022, 20:35

И днес е черешата Божият храм 

  Poesía
262 3 9

 

буриме

 

Така е различно – преди и сега,
а вие череши отново цъфтите,
и вашия свян по девичи прикрит е
и зрее нагарчаща в сладост тъга.

 

И тръпнат клонаците – буйни и гъсти,
и спомня си нейните стъпки пръстта,
цветчета в косите ѝ бели блестят
и тихо ги носи ветрецът чевръсти.

 

И помни как милваше дънера чворест,
в очакване тръпно на зрелия плод,
но болест нечакана, скършен живот,
смени любовта и надеждата с горест.

 

И днес е черешата Божият храм,
пчелите жужат и любимата викат,
и тихо в цвечетата грейва безлика,
любов неумираща. Той не е сам.
 
 

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

До къщата бяла, ей там на брега,
където прибоят изпраща вълните,
мержее се фигура, брат на зорите:
старик белобрад е, с превита снага.
Из пясъка рови с треперещи пръсти, ...
  2627  15  21 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??