И днес е черешата Божият храм
буриме
Така е различно – преди и сега,
а вие череши отново цъфтите,
и вашия свян по девичи прикрит е
и зрее нагарчаща в сладост тъга.
И тръпнат клонаците – буйни и гъсти,
и спомня си нейните стъпки пръстта,
цветчета в косите ѝ бели блестят
и тихо ги носи ветрецът чевръсти.
И помни как милваше дънера чворест,
в очакване тръпно на зрелия плод,
но болест нечакана, скършен живот,
смени любовта и надеждата с горест.
И днес е черешата Божият храм,
пчелите жужат и любимата викат,
и тихо в цвечетата грейва безлика,
любов неумираща. Той не е сам.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
