И днес живее красотата

Разминахме се някъде отдавна –

летяха цветните мечти,

картината бе лятна, странна,

запазихме я в нашите души.

И днес живее красотата,

за тебе сетя ли се аз!

И вън  пак нежно шумят листата,

вълшебна музика за нас!

И времето е съвършено,

изпълнено е със любов!

Докосва ни със всичко ценно,

то радост е, целувка, зов!

За миг повикай ме, ще дойда!

Със теб навън ще повървим.

Ръката ми в ръката ти ще сложа

и заедно ще продължим.

              Мария Мустакерска