И днеска мина. Утре се подготвя.
Вчера е в историята вече.
Тежим на мястото си като котви,
Стремим се от проблемите - далече.
Намотваме кълбото на живота си,
към старостта която ни очаква.
Задаваме си глупави въпроси
и с нови вехтории пълним раклите.
Желаеме се или се обичаме,
но скрито някак, никой да не види.
И в огледалото не си приличаме,
външно сочни, вътрешно сме гнили. ...