И днеска мина
И днеска мина. Утре се подготвя.
Вчера е в историята вече.
Тежим на мястото си като котви,
Стремим се от проблемите - далече.
Намотваме кълбото на живота си,
към старостта която ни очаква.
Задаваме си глупави въпроси
и с нови вехтории пълним раклите.
Желаеме се или се обичаме,
но скрито някак, никой да не види.
И в огледалото не си приличаме,
външно сочни, вътрешно сме гнили.
Упрвкваме се без да се признаваме.
Очите разговарят с гърбовете.
Вземаме с надежда да не даваме,
а искаме за бъдното да светим.
Съдници сме на дела и думи.
Пледираме за истини, а лъжем....
Днеска мина. Хванахме си сумата.
Утре, на пангара ще се пържим.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
