И днеска мина

Feb 1, 2016, 8:18 AM

Poetry

457 0 2

И днеска мина. Утре се подготвя.
Вчера е в историята вече.
Тежим на мястото си като котви,
Стремим се от проблемите - далече.

Намотваме кълбото на живота си,
към старостта която ни очаква.
Задаваме си глупави въпроси
и с нови вехтории пълним раклите.

Желаеме се или се обичаме,
но скрито някак, никой да не види.
И в огледалото не си приличаме,
външно сочни, вътрешно сме гнили.

Упрвкваме се без да се признаваме.
Очите разговарят с гърбовете.
Вземаме с надежда да не даваме,
а искаме за бъдното да светим.

Съдници сме на дела и думи.
Пледираме за истини, а лъжем....
Днеска мина. Хванахме си сумата.
Утре, на пангара ще се пържим.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

yankova41 (Йонка Янкова)

2016-03-15T10:43:56+02:00

Оцеляването е задължително. Браво
radiola (Рада Димова)

2016-02-01T13:41:12+02:00

Просто оцеляваме...