laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
21 jun 2014, 19:55

И докато се усетим... 

  Poesía » Otra
370 0 6

Все със нещо сме заети.

Във душата не надникваме.

От амбиции обзети

с грозотата бързо свикваме.

 

Злоба и вина приемаме

всяка сутрин -  по лъжичка.

Недоволни и надменни

се присмиваме на всичко.

 

Вечер във лъжи заспиваме,

сутрин будим се тревожни.

Непрекъснато униваме.

Щастие ли? Невъзможно!

 

И съдбата си проклинаме.

(Колко плоско и банално!)

Гледаме да се не минеме...

Други мачкаме нахално...

 

И докато се усетим

и докато се огледаме –

няма ни. А от небето

смее се луната бледа...

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??