laramaylin (Нина Чилиянска) laramaylin (Нина Чилиянска)
46 1.4K
Jun 21, 2014, 7:55 PM

И докато се усетим...

  Poetry » Other
498 0 6

Все със нещо сме заети.

Във душата не надникваме.

От амбиции обзети

с грозотата бързо свикваме.

 

Злоба и вина приемаме

всяка сутрин -  по лъжичка.

Недоволни и надменни

се присмиваме на всичко.

 

Вечер във лъжи заспиваме,

сутрин будим се тревожни.

Непрекъснато униваме.

Щастие ли? Невъзможно!

 

И съдбата си проклинаме.

(Колко плоско и банално!)

Гледаме да се не минеме...

Други мачкаме нахално...

 

И докато се усетим

и докато се огледаме –

няма ни. А от небето

смее се луната бледа...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0