Jun 21, 2014, 7:55 PM

И докато се усетим... 

  Poetry » Other
340 0 6

Все със нещо сме заети.

Във душата не надникваме.

От амбиции обзети

с грозотата бързо свикваме.

 

Злоба и вина приемаме

всяка сутрин -  по лъжичка.

Недоволни и надменни

се присмиваме на всичко.

 

Вечер във лъжи заспиваме,

сутрин будим се тревожни.

Непрекъснато униваме.

Щастие ли? Невъзможно!

 

И съдбата си проклинаме.

(Колко плоско и банално!)

Гледаме да се не минеме...

Други мачкаме нахално...

 

И докато се усетим

и докато се огледаме –

няма ни. А от небето

смее се луната бледа...

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??