И докато се усетим...
Все със нещо сме заети.
Във душата не надникваме.
От амбиции обзети
с грозотата бързо свикваме.
Злоба и вина приемаме
всяка сутрин - по лъжичка.
Недоволни и надменни
се присмиваме на всичко.
Вечер във лъжи заспиваме,
сутрин будим се тревожни.
Непрекъснато униваме.
Щастие ли? Невъзможно!
И съдбата си проклинаме.
(Колко плоско и банално!)
Гледаме да се не минеме...
Други мачкаме нахално...
И докато се усетим
и докато се огледаме –
няма ни. А от небето
смее се луната бледа...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
