И Дяволът е мъж
Ще бъда в черно, просто ми отива,
с карминено червило за разкош,
когато дойда запомни не бива,
дори да си помисляш да си лош.
Да, може да си Дяволът, но моля,
ти скъпи не разбираш, че сега,
насреща нямаш някаква химера,
а тръпнеща в ръцете ти жена.
По тебе с устни, ще танцувам,
дъхът ти, ще пресеква не веднъж,
докато нежно в ритъма жадуван,
доказваш, че и Дяволът е мъж.
Със всяка фибра да те чувствам,
на тласъци пали ме, да горя,
и няма вчера, днес и утре,
люби ме сякаш свършва се света.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Първолета Илиева Todos los derechos reservados
...
