И Дяволът разплаках...
Сълзите ме удавиха от мъка
душата ми заплува в тъмнина
и цялата любов ще ми скъса
на хиляди парчета самота
от вятър на мечтите, разпилени
и дъжд от непоискани желания
тъгата все вали – солена
живота не покълва от страдание.
И нищо вече няма да остане
и нищо вече няма да е същото
реките ще оголят камъни
без глъч ще опустеят къщите.
В горите – пепел след пожарите,
опърлени, смълчани ще са птиците
и всяка твар е без дихание
в агония, със смъртни писъци –
от гняв и болка, че те нямам.
във Господа започнах да се вричам
човешки се разплака даже Дявола
че някой може толкоз да обича...
Danny Diester
13.10.2017 – петък
© Данаил Антонов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
-
Благодаря! Отдавна Дяволът е станал по-чувствителен от безразличието на една жена...
-
Поздравления, Дани! Наистина емоцията от думите ти е много силна, щом дявол могат да разплачат, сигурно могат и жена!
-
Поредното ти бижу! Поздравления!
-
Благодаря, Wishes! Да, аз не се отказвам да търся любовта, макар и да се влюбвам в невъзможности...
-
Прекрасен стих Дани! Но знаеш ли какво ме очарова в твойте стихове и в теб като човек..че си последователен.Колкото наранен,отхвърлен и тъжен да се чувстваш,ти не спираш да Я обичаш и да И го казваш.Аплодисмeнти/лично от мен /
-
Благодаря, Маргарита и Владислав! Уютна неделя ви пожелавам!
-
И аз ти благодаря, Мариана!
-
Любовта, чиято несподеленост изплаквам е болката във всичките и нюанси на болезненост за това, че не е поискана, или ако е, то е възможна толкова, че само да я напиша.. Мъчна смес за преглъщане. От блянове, от страсти... Сега е друго... И пак ще доведе до такова писане.., докато спра, останал без сили...Съдбата не е просто съдба. Особено, когато вървиш срещу нея. Обикновено води до страдание. Аз съм любовен мазохист. Що да сторя, като превръщам утопията в надежда...
-
Браво!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
