И Дяволът разплаках...
Сълзите ме удавиха от мъка
душата ми заплува в тъмнина
и цялата любов ще ми скъса
на хиляди парчета самота
от вятър на мечтите, разпилени
и дъжд от непоискани желания
тъгата все вали – солена
живота не покълва от страдание.
И нищо вече няма да остане
и нищо вече няма да е същото
реките ще оголят камъни
без глъч ще опустеят къщите.
В горите – пепел след пожарите,
опърлени, смълчани ще са птиците
и всяка твар е без дихание
в агония, със смъртни писъци –
от гняв и болка, че те нямам.
във Господа започнах да се вричам
човешки се разплака даже Дявола
че някой може толкоз да обича...
Danny Diester
13.10.2017 – петък
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
