4 jun 2010, 22:30

И една грешка е много 

  Poesía
802 0 10

не се изтрива никога грешката

направило добро сърце

намразило до смърт

дори и кожата си

посява сякаш в ложето

пирони

грешеният изстрел

който като бумеранг се връща

и във всеки сън е гост

сече в дъха му а после се пръска


сънува все една и съща нощ

как мие ръцете си в чужда кръв

и струйката ù като плесница

удря лицето му 


оставя дървесина под ноктите

издраната прашна лавица

и споменът

пронизал като карфица

центъра на окото

на онази нощ

когато по погрешка

взел е лошия паспорт

и от грешката кървави петна

избухват под сакото...

 

 

 

 

Не издържах!

Стискайте палци, утре/05.06.2010/ съм на изпит.

© Стеляна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??