И една грешка е много
не се изтрива никога грешката
направило добро сърце
намразило до смърт
дори и кожата си
посява сякаш в ложето
пирони
грешеният изстрел
който като бумеранг се връща
и във всеки сън е гост
сече в дъха му а после се пръска
сънува все една и съща нощ
как мие ръцете си в чужда кръв
и струйката ù като плесница
удря лицето му
оставя дървесина под ноктите
издраната прашна лавица
и споменът
пронизал като карфица
центъра на окото
на онази нощ
когато по погрешка
взел е лошия паспорт
и от грешката кървави петна
избухват под сакото...
Не издържах!
Стискайте палци, утре/05.06.2010/ съм на изпит.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стеляна Всички права запазени
Успех, Стели! 
