ParvaNova (Ренета Първанова)
306 4515
29 jul 2015, 15:57

И ето ме сега 

  Poesía » Otra
584 0 13

И ето ме сега


… И ето ме сега на пътя спряла,

в началото на новата пътека,

месечината я е огряла,

и аз съм с нова дреха.

 

Устремила взор съм към луната,

в ръцете си крепя  паличе,

стъпила съм здраво на Земята,

огряна съм от огнено светличе.

 

В полет е и  лястовица бяла,

в тази нежна, лунна нощ

и тя в нега  не е заспала,

крило разперила е в мощ.

 

И стъпвам веч по новата пътека,

по пътя стръмен, с трудните  била,

ще помня всяка негова просека

и че скалата е човек и човекът е скала.

 

Сега от вяра съм обзета.

Когато и да свърши пътят мой,

аз винаги  ще съм поета,

възпяващ  пътя свой.


Ренета Първанова

© Ренета Първанова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хей, скъпа! Дани!!!
  • Благодаря ти, Ник!
  • "А утре, животът ще дойде по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден!"
  • Миночка, благодаря ти! Поздрав и за теб!
  • Рени,харесвам начина ти на писане и темите които засягаш!Изградила си собствен и прекрасен стил!Поздрави!
  • "И стъпвам веч по новата пътека,
    по пътя стръмен, с трудните била,
    ще помня всяка негова просека
    и че скалата е човек и човекът е скала.

    Сега от вяра съм обзета.
    Когато и да свърши пътят мой,
    аз винаги ще съм поета,
    възпяващ пътя свой."

    Нови чувства /силни отново в твоя характерен стил/, но с оптимизъм и нов плам, харесах! Върви напред! Поздрави!
  • Blagodaria vi Mladene, Yoana, Veline, Stoyne, Nikoleta, Bella, Lena! Badete zdravi i shtastlivi!
  • Усетих твоя устрем и решителност и те поздравявам!
  • Стъпвай много внимателно по Новата пътека.
    Новото крие изненади!
  • Красиво и оптимистично.
  • Здравей, Рени! Радвам се, че те засичам! Иначе ще се разминем.
    Отново интересна творба в твоя стил и с твоята философия. Харесва ми!
    На днешната страница имам публикация - държа да я прочетеш и да чуя мнението ти.
    Поздрав и приятелска прегръдка!
  • „… И ето ме сега“... Уверен ли е погледът, и пътят е ясен. Поздрави!
  • Поетът в нас е винаги същество от друга планета. Той няма отношение към земното ни житие и битие, Рени. По-скоро животът тук - на Земята, е за него доживотна присъда, която излежава. Това го съотнасям към финала на творбата ти. Другото е метафизичното усещане за земния ни път, което сякаш не се влияе от преживяното, а идва от предишни животи.

    Харесва ми как пишеш. Нестандартно и с достойнство и горестна гордост!
Propuestas
: ??:??