И ето ме сега
И ето ме сега
… И ето ме сега на пътя спряла,
в началото на новата пътека,
месечината я е огряла,
и аз съм с нова дреха.
Устремила взор съм към луната,
в ръцете си крепя паличе,
стъпила съм здраво на Земята,
огряна съм от огнено светличе.
В полет е и лястовица бяла,
в тази нежна, лунна нощ
и тя в нега не е заспала,
крило разперила е в мощ.
И стъпвам веч по новата пътека,
по пътя стръмен, с трудните била,
ще помня всяка негова просека
и че скалата е човек и човекът е скала.
Сега от вяра съм обзета.
Когато и да свърши пътят мой,
аз винаги ще съм поета,
възпяващ пътя свой.
Ренета Първанова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ренета Първанова Всички права запазени
