14 may 2007, 12:22

И ето тук в мрака стоя обляна във сълзи

  Poesía
811 0 1
 

И ето, тук във мрака, стоя обляна във сълзи

и само твоя лик пред моите очи...

Щастливи бяхме някога, щастливи,

обичах те, обичаше ме ти,

ръцете си държахме нежно

и никoй нищо не можеше да разруши.

Но от къде тез сили черни

завладяха моето сърце,

от къде тез мисли неверни

ме накараха да сторя грехове...

Дали ще можеш някога да ми простиш,

дали ще можеш нявга да спреш да тъжиш

за моите грешки, за моите грехове...

И ще мога ли отново аз да чувствам любовта,

таяща се там нейде във твоите слова,

слова, пробождащи сърцето,

слова, каращи ме да крещя,

да крещя от болка,

от болка и от гняв,

че сгрешила съм аз нявга и че никога не ще си го простя...

И ето, тук във мрака, стоя обляна във сълзи

и обвинявам се за туй, че някога те нараних.

Сега готова съм на всичко

да върна любовта във теб -

онова прекрасно чувство, събуждащо у мен мечти,

мечти да съм със теб, там нейде на острова на любовта,

да галя твоите коси и да целувам твоите очи,

ръцете ти да топлят моето сърце

и светлина да има в нашето небе...

И за всичките нещастия, които съм ти причинила,

за всички дни, в които съм се крила,

за всичко лошо, което съм прикрила,

сега отправям аз към теб тез простички слова:

Прости ми! Прости за всичко!

И знай едно-едничко нещо -

Обичам те! Обичай ме и ти!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Фирсова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • много е красиво. трогва ме. благодаря.

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...