И ето, тук във мрака, стоя обляна във сълзи
и само твоя лик пред моите очи...
Щастливи бяхме някога, щастливи,
обичах те, обичаше ме ти,
ръцете си държахме нежно
и никoй нищо не можеше да разруши.
Но от къде тез сили черни
завладяха моето сърце,
от къде тез мисли неверни
ме накараха да сторя грехове...
Дали ще можеш някога да ми простиш,
дали ще можеш нявга да спреш да тъжиш ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse