May 14, 2007, 12:22 PM

И ето тук в мрака стоя обляна във сълзи 

  Poetry
681 0 1
 

И ето, тук във мрака, стоя обляна във сълзи

и само твоя лик пред моите очи...

Щастливи бяхме някога, щастливи,

обичах те, обичаше ме ти,

ръцете си държахме нежно

и никoй нищо не можеше да разруши.

Но от къде тез сили черни

завладяха моето сърце,

от къде тез мисли неверни

ме накараха да сторя грехове...

Дали ще можеш някога да ми простиш,

дали ще можеш нявга да спреш да тъжиш

за моите грешки, за моите грехове...

И ще мога ли отново аз да чувствам любовта,

таяща се там нейде във твоите слова,

слова, пробождащи сърцето,

слова, каращи ме да крещя,

да крещя от болка,

от болка и от гняв,

че сгрешила съм аз нявга и че никога не ще си го простя...

И ето, тук във мрака, стоя обляна във сълзи

и обвинявам се за туй, че някога те нараних.

Сега готова съм на всичко

да върна любовта във теб -

онова прекрасно чувство, събуждащо у мен мечти,

мечти да съм със теб, там нейде на острова на любовта,

да галя твоите коси и да целувам твоите очи,

ръцете ти да топлят моето сърце

и светлина да има в нашето небе...

И за всичките нещастия, които съм ти причинила,

за всички дни, в които съм се крила,

за всичко лошо, което съм прикрила,

сега отправям аз към теб тез простички слова:

Прости ми! Прости за всичко!

И знай едно-едничко нещо -

Обичам те! Обичай ме и ти!...

© Александра Фирсова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • много е красиво. трогва ме. благодаря.
Random works
: ??:??