Patrizzia (Надежда Ангелова)
2054 18120
13 nov 2020, 11:24  

...и измисли ми по-разбрано минало 

  Poesía » Otra
212 2 5

С упоен дъх на шепа суха лавандула
и капки кръв, по розата умираща,
с парченца мидени и спомени нахлули,
 сънят ми се усмихва, неразбиращо.

Че делникът в  ребра забива лакти криви,
залива ни с помия - до умиране.
Дори душа да имаш - маската я скрива,
страхът, не се поддава  на разбиране.

И носят триковете в цирка  скверно име,
и в края на трапеца сме застинали.
Седни за миг до мене, мълком прегърни ме
и измисли ми по-разбрано минало.

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Ники!
  • Разкошен стих Наде!
    Затова обичам да те чета!
  • Поддава се, Дени - на човещинката, на добрата дума, на усмивката. Дал ни Господ, Красе и сърца и души и свободна воля. А менюто? Ако само си подгряваме егото, залудо ни ги е дал.
  • Миналото си личи по делника. Някой сял, сял и се забравил, тоест забравил, че ти ще го ядеш. Ама дали ти харесва менюто, ти си решавай. Господ дава, в кошара не вкарва. Може и да е друга поуката, но поне си е моя
  • "Страхът не се поддава на разбиране?"
    На нищо, Наде. Даже на умиращата роза не се поддава. Като мигрената на болкоуспокояващите. Ох..не ми обръщай внимание.
Propuestas
: ??:??