И как да есенея...
Със песните си тъжни листопадите
обрулиха огньове летни и с порой
от дъждовеене размиха се пожарите,
прекипнали от чакане във летен зной.
И вече в клонките не пеят птици.
Не чака изгревът поредния ми сън.
В тревите са замлъкнали звънците,
които ме примамваха със утрото навън.
Дошла е есен. Неканена е влязла
през моята отворена за теб врата.
И мене ми е тъжно, но е тясна
за нея стаята на моята душа.
Там пролетите бели разцъфтяват
и лястовици вият своите гнезда,
лета от пламъци с любов жаруват
на завет в спомени от обичта.
И как да есенея, да старея?!
Щом още трепка ми сърцето в зов
и слънцето отвътре в мене грее
и ме разлиства с песен от любов...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados
