Sep 5, 2010, 8:07 AM

И как да есенея... 

  Poetry » Other
766 0 16
Със песните си тъжни листопадите
обрулиха огньове летни и с порой
от дъждовеене размиха се пожарите,
прекипнали от чакане във летен зной.
И вече в клонките не пеят птици.
Не чака изгревът поредния ми сън.
В тревите са замлъкнали звънците,
които ме примамваха със утрото навън.
Дошла е есен. Неканена е влязла
през моята отворена за теб врата.
И мене ми е тъжно, но е тясна
за нея стаята на моята душа. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Random works
: ??:??