Ако си танц, така ще те танцувам
докато ти обсебя тялото.
Ще те завъртам и ще те ревнувам...
Да превъртим ще ни е малко!
Ако си движение, ще те пресметна.
Ще те засиля и на скорост ще те пусна,
докато прелетиш през световете
и спреш във центъра на устните ми.
Ако си война, ще те спечеля, знай -
подмолно, мръсно и без битка.
Ще те започна от началото докрая, докато
те победя и се заситя.
Ако си нощ, ще те търкулна
по гладкото на болката ми стръмна.
Ще плача и ще те прегръщам силно,
докато те осъмна.
Дали? Дали е нужна тази драма -
да се превземаме, да палим, да вилнеем...
Ако си обич, с нея ще сме по-богати. Ала няма
светът без нашата любов да обеднее.
07.05.2015
Велико Търново
© Елица Кръстева Todos los derechos reservados